Плутон е втората по големина планета-джудже, носеща името на римския бог на подземното царство Плутон и която обикаля около Слънцето за почти 250 години, а се върти около оста си за 6 дни. Планетата обитава един замръзнал, безжизнен свят, който е в близките покрайнините на Слънчевата система.

   До 24 август 2006 г. планетата Плутон се смяташе за деветата планета от Слънчевата система, но поради малките си размери, наклона и ексцентичността на орбитата си, Плутон е разжалван до планета джудже.
    В средата на 20-ти век е установено, че блясъкът на Плутон се променя. Първоначално, се е смятало, че това е период на околоосно въртене, но през 1978 г. се изяснява, че удължаване на образа се дължи на спътник, разположен много близо до планетата. Спътникът е наречен Харон (по името на митичния лодкар, превозващ душите на умрелите през реката Стикс в царството на мъртвите). Сътникът Харон се намира на разстояние едва 20 000 км от Плутон, има по-малка маса и размери около 1000 км. И тъй като Харон е съизмерим с Плутон, може да се смятат за двойка планети, въртящи се около общ гравитационен център (двойна планета).
   Плутон е не само по-малък и по-лек от всички планети в Слънчевата система, но той дори е и по-малък и по-лек от седем спътници на други планети: Ганимед, Титан, Калисто, Йо, Луната, Европа и Тритон. Плутон обаче е по-голям от малките планетите джуджета в основния астероидния пояс и от всички известни обекти в пояса на Кайпер.
   Масата и диаметърът на Плутон са останали неизвестни дълго време, едва до откриването на Харон. След прилагане на законите на Кеплер е установено, че планетата е с маса 2 хилядни от тази на Земята. Поради голямата си отдалеченост (от 6 до 40 AU) диаметърът на планетата е установен след изобретяването на телескопите с адаптивна оптика и се равнява на 2390 км

   Възможни са три варианта за вътрешния строеж на Плутон. Планетата да е недиференцирана смес от лед и скалисти породи. Плутон да е слоеста „торта“, от замръзнал лед с леки елементи, покриващи скалисто ядро. Третият вариант е Плутон да има течен подповърхностен океан, дълбок 130 км и дебелина на повърхностния лед - 15 км. Но как при температура от -230^оС океана се запазва течен? Отговорът е, че енергията не идва от Слънцето, а от приливните сили, действащи между  Харон и Плутон. Въртейки се около общ център те взаимно деформират вътрешните си слоеве при което се отделя топлина.

   Атмосферата на Плутон е в особена динамика. Когато планетата е най-близо до Слънцето или на 1 милиард км от него, азотният и метанов лед частично се топят и създават разредена атмосфера. С отдалечаване сезонната атмосфера отново замръзва.

   През 2005 г. Хъбъл откри още два спътника на Плутон: Никта и Хидра. През 2011 още един - Цербер, а през 2012 - спътника Стикс.