Поясът на Кайпер е област от Слънчевата система, намираща се на разстояние 30 AU ÷ 50 AU* от Слънцето. Поясът е съставен е от различни по размер планетоиди и астероиди. Една част от тях периодично се доближават до Слънцето и навлизат зад орбитата на Нептун, друга формира ценртралните части на пояса - Кубевано, а трета образува най-външната, разредена част на пояса. Компютърните симулации показват, че силна гравитация на Юпитер е „изхвърлила“ малки планетоиди от вътрешността на Слънчевата система към далечни орбити. Другите планетоиди са се зародили вътре в пояса на Кайпер, като масата им е съизмерима с тази на Марс или на Земята.
   Досега в поясът са открити над 800 обекта и всички те са открити след 1992 г. Най-големите обекта са Плутон, Оркус, Харон, Кваоар, Варуна и Иксион. Всички останали са твърде малки, дори по-малки и от най-големият астероид - Церера. Знае се само, че те имат различен състав от обектите в астероидния пояс, много са студени и имат същия състав като на кометите. Единствено огромното разстояние до Слънцето е пречка те да не образуват опашка.

   Първите астрономи, предположили съществуването на пояса са Ф. Леонард и по-късно К. Еджуърт. През 1951 г. Г. Кайпер изказва предположение, че поясът е съдържал обекти в миналото, но не и в наши дни. През годините били предложени различни имена на пояса: от Леонард, Еджуърт и Фернандес до трансуранов. Но накрая през 1992 г. е решено поясът и обектите в него да носят името на Г. Кайпер.

   За Облака на Оорт се предполага, че има форма на сфера, съдържаща замръзнали кометни ядра и обгръщаща Слънцето на разстояние от около 50 000 до 100 000 AU*. Най-вътрешната част от облака е разположена близко до пояса на Кайпер и за него се предполага, че е източник на почти всички комети, навлизащи във вътрешността на Слънчевата система.

   Според учените облакът на Оорт е остатък от първичната мъглявина, формирала Слънцето и планетите. Обектите в него първоначалноса били по-близко до Слънцето, но впоследствие силната гравитация на газовите гиганти ги е "изхвърлила" на различни орбити, оформяйки своеобразен сферичен облак.

   Досега са открити само два обекта, принадлежащи на облака на Оорт: Седна и 2000 CR₁₀₅. За тях се знае, че преди това те са били небесни тела, които в последствие са били разрушени или при преминаването на звезда близко до Слънчевата система, или от друго космическо тяло.

   Облакът носи името на холандския астроном Ян Оорт, който през 1950 г. теоретично доказва съществуването на кометен облак, от които периодично се спускат комети към вътрешността на Слънчевата система. Възможно е повечето звезди да имат подобни облаци, а при някои тях  дори препокриване на външните им слоеве.

* 100.000 AU = 1 ly; 1 ly е разстоянието, което светлината изминава за 1 година.