HOME

   Белите джуджета са горещи компактни звездни ядра с много висока температура. Най-ярките от тях са 100 пъти по-слаби от Слънцето, понеже излъчват остатъчна светлина, изтичаща се от вътрешността на ядрото.
   Бялото джудже се образува когато звезда с маса, подобна на Слънцето, се раздуе до червен гигант и лъчистата енергия изхвърли външните й слоеве. Така в центъра остава ядро, съставено предимно от въглерод и кислород, което е крайно нестабилно, бързо колапсиращо и рязко загряващо се, но не достатъчно, че да успее да запали въглерода в него.

   В определен етап от свиването на ядрото, атомите се оказват толкова близо един до друг, че техните електрони създават колосална сила на отблъскване, която се противопоставя на гравитационното свиване и ядрото достига до хидро-динамично равновесие.

   Ако обаче гравитационния колапс е твърде мощен и електроните не успеят да му се противопоставят, тогава те напускат орбитите си и вкупом започват да обикалят около оголените атомни ядра, взаимодействаики си по особен начин. Така следващия противосев на гравитацияонното свиване са силите на отблъскване между протоните в оголените атомни ядра, а електроните образуват външен слой изроден "електронен газ". При това температурата в ядрото достига до 25,000о С, а плътността е от порядъка на стотици тонове на кубичен сантиметър!

  През 1939 г. индийският астрофизик  С. Чандрасекар, определя граничната маса, необходима за появата на бяло джудже. Тази стойност е наречена "граница на Чандрасекар".