HOME

   Еволюцията на звезди по-масивни от Слънцето, протича по доста различен начин. След завършване на водородния цикъл (от водорд се образува хелий), следва хелиев (от хелий се образува се въглерод).  Ако масата на звездата е още по-голяма, то се  продължава по веригата: въглерод и хелий в кислород; кислород в неон; неон в магнезий; магнезий в силиций и накрая силиций в желязо. И понеже желязото е с най-висока свързваща енергия, то възпира по-нататъшно развитие на термоядрените процеси.

   Желязните ядра могат да издържат огромното налягане на външните слоеве на звездата, но ако маса им премине границата на Чандрасекар, протоните са неспособни да противостоят на гигантския натиск, отделят се от ядрата, взимодействат с електроните и в резултат на това се получават атомни ядра изградени само от неутрони.

   Съществуват два типа свръхнови:

   - Тип I: от бяло джудже, което е всмуквало достатъчно количество вещество от звездата си партнцор и е преминало критична гранична маса.

    - Тип II: от звезда гигант, чието ядро е наситено на железни атомни ядра. В този случай електроните и протоните се сливат в неутрони.

   И при двата типа експлозия звездата изхвърля по-голяма част от материата си в Космоса, която впоследствие формира видимия остатък от свръхновата. Именно тези експлозии са източник на всички химични елементи във Вселената, по-тежки от кислорода и са единственият начин за синтез на елементи по-тежки от желязото.