HOME

   Неутронните звезди са последен етап от еволюцията на звезди с маса от 1,4 ~ 3,0 слънчеви маси. При тях веществото е подложено на такъв натиск, че налягането на електронния газ не е в състояние да спре гравитационния колапс. Атомните ядра се разпадат при което протони се свързват с електрони и се превръщат в неутрони. Ето защо тези звезди са изградени почти и изцяло от неутрони.

   Радиусът на неутронната звезди е едва 8-10 км. Повърхността й е богата на железни атомни ядра, под които има свръх флуидна плътна течност (3.1011g/sm3) от неутронни ядра. Под този флуид плътноста достига до 5.1013g/sm3 и неутронните ядра се разпадат на свободни неутрони. В централните области неутроните се разпадат и тук  съществе-на роля играят тежки частици хиперони и мю-мезони.

   Силното магнитно поле на ядрото предизвиква индукция на повърхостта, която обуславя мощни електромагнитни лъчения в двата магнитни полюса. Бързото околоосно въртене (до 1000 об/сек) и електромагнитните лъчения превръщат неутронната звезда в един вид космическ фар, наречени още и пулсар.

   Неутронните звезди с изключително мощно магнитно поле се наричат магнетари.  Във външните им слоеве, съдържащи плазма от тежки елементи, това предизвиква принудително ориентиране на веществото по магнитните силови линии, което довежда до мощно "звездотресение". Неговоте сеизмичните вълни са изключително енергийни, в резултат на което се излъчват тесни снопове гама и рентгенови лъчи, способни да "издухат" всичко по пътя си.