HOME

   Черните дупки са последният етап от еволюцията на свръх масивните звезди. След формиране на неутронна звезда и при достатъчна маса на външните й слоеве, неутронното ядро се разпада на хиперони и мю-мезони, което довежда до допълнително му свиване, от което следва квадратично увеличение на силата на гравитация и така докато се достигне сингулярност, т.е. пространството и времето имат безкрайна крива.

   Колапсирането на звездата налага на напускащите я частици да имат все по-висока скорост на излъчване. Когато тази скороста се изравни с тази на светлината, неутронната звезда се е превърнала в черна дупка. Размерът на ядро, при което това се случва, се нарича радиус на Шварцшилд.

   Радиусът на Шварцшилд е и онази невидима граница от която нищо от вътрешната й страна, включително  и фотоните, не може да се върне обратно. И това е поради извънредно мощоното гравитационно поле.

   Изкривяването на пространсто-времевия континиуум в мощни гравитационни полета води до забавяне хода на времето. И там където за нас, като външни наблюдатели, то спира се нарича хоризонт на събитията. Нито едно събитие не може да се наблюдава зад този хоризонт.

   През 1971 г. С. Хокинг доказва, че черните дупки излъчват топлинно лъчение (лъчение на Хокинг), което се генерира  на на хоризонта на събитията и не носи никаква информация. През 2004 г. Хокинг прдставя нов довод, че квантовите пертурбации на хоризонта на събитията може да разрешат информационния парадокс на черните дупки.